Той е крупна фигура на българския художествен живот след Освобождението, един от създателите на новото българско изобразително изкуство. Най-значителни са художествените му достижения в битовия жанр: народни празненства, обичаи, като образец в този жанр е прочутата му картина „Ръченица“. Работи и в областта на историческата картина. С голяма правдивост и с дълбоко патриотично чувство пресъздава страници от историята на България. Оставил е портрети с голяма художествена стойност.Професор Иван Мърквичка е роден в село Видим при Дуба, Австрийска империя на 23 април 1856 г. Учи в Пражката академия за изобразителни изкуства и в Мюнхенската художествена академия.

По покана на Правителството на Източна Румелия през 1881 година идва в България. Назначен е като учител в Пловдив, в гимназията „Св. св. Кирил и Методий“ (Жълтото училище, известно още като Геровото училище), а по-късно в гимназия „Александър I“.

Свързва се с най-изявените културни дейци в града – Иван Вазов, Константин Величков, Петко Каравелов, Петко Р. Славейков. Самият Константин Величков взема уроци по живопис при него. Двамата обсъждат възможностите за откриване на рисувално училище в Пловдив, подготвят законопроект, който да бъде внесен в Областното събрание, но обявяването на Съединението (1885) осуетява идеята. Рисувалното е открито през 1896 г., а Мърквичка става негов първи директор.

През 1886 г. урежда първата си самостоятелна изложба; участва и в 2 съвместни изложби с Антон Митов, който също е учител в гимназията. От пловдивския период са част от най-известните му картини: „Пловдивски пазар“ (1883, НХГ), „Сакаджии“ (1887, НХГ), „Циганска веселба“ (1887, НХГ), „Птицепродавец“ (1887, НХГ), „Пазар в Пловдив“ (1888) и др.

През 1889 г. се установява в София. Краткотрайното му завръщане в Пловдив след 3 години е свързано с участие в специалната изложба, уредена в Главния павилион на Първото българско земеделско-промишлено изложение (1892); там той се представя с макет на скулптурата „България – покровителка на земеделието и занаятите“, и с 15 картини, сред които и „Улица в Пловдив“. Негов е и официалният плакат на изложението.

През 1894 г. Мърквичка илюстрира първото издание на романа „Под игото“ от Иван Вазов.[1] Заедно с археолога и нумизмат Вацлав Добруски са автори на тогавашния герб на България. През 1918 година е избран за дописен член на БАН.

Синът му Иван Мърквичка (младши) загива на фронта през Първата световна война като български офицер.

През 1921 г. се завръща в Чехословакия. Тук той се фокусира главно върху рисуване на портрети, наред с други и на видни политици. Умира в Прага на 16ти май 1938 г.

• 

  „Иван Боримечката“, илюстрация от първото издание на „Под игото“ (1894)

 
• 

  „Ръченица“

 
• 

  Македонска българка от Скопска Черна гора (1931)

 
• 

  Автопортрет

 
• 

  „Шопско хоро“

 
• 

  Българка от Смилево

 
• 

  „Къща в село Жълтеш“

 
• 

  „Сватба в Момчиловци“

 
• 

  Портрет на Петко Славейков

 
•